Този голям Господски празник го свързваме с кръщаването на Иисус Христос във водите на река Йордан от св. Йоан Кръстител. Това се е случило след като Иисус навършил 30-годишна възраст - необходимо условие според еврейските обичаи.
Според поверието, по време на кръщението небето се отваря и Светият дух слиза над Христос преобразен като гълъб. Затова хората вярват, че всяка година, в нощта срещу Богоявление, небето се разтваря и всеки, който види чудото, може да си пожелае нещо и Бог ще изпълни молбата му.
Дълбоко се вярва и в силата на водата, която на този ден спира, пречиства се и блика с нова сила. Затова и освещаването на водата е най-важният ритуал. Великият водосвет се извършва два пъти - веднъж в навечерието на празника и после на самия ден, край някой водоем. По този начин се освещава и водата в природата.
След службата свещеникът хвърля Светия кръст във водата. Здрав и благословен е оня, който го извади от водата. После свещеникът взема китка босилек и пръска хората за здраве и сила. Ако китката на попа и хвърленият кръст замръзнат, то годината ще е здрава, плодна и ще има голям берекет.
Вярва се още, че ако времето на Богоявление е сухо и студено, годината ще бъде добра и плодородна.
От 1993 г. е възстановена традицията на Богоявление да се освещават бойните знамена на Българската армия.
На Йордановден се яде постно и на трапезата трябва задължително да присъстват царевичен хляб или царевични питки.
Имен ден празнуват Йорданка, Йордан, Дана, Данчо, Богданка, Богдан и др.
Някъде наричат Богоявление - Кръстовден, Водокръщи или Водици.
|
|