Кукеровден е обвързан с Възкресение Христово, затова и датата му се променя с всяка година. Той се празнува винаги в понеделник, непосредствено след Сирни Заговезни.
Тогава се провеждат кукерските игри. Те водят началото си още от Дионисиевите празници.
Карнавалните обичаи, наричани с този термин, в различните краища на България имат различни означения: кукери, кукувици, калугери, арапи, бабушари, бабугери, чауши, станчинари, дервиши, джамалари, джамали, дракуси, ешкинари, ешкари, старци, сурати и др.
През Втората световна война кукерските игри са били забранени. Отново се възстановяват след 50-те години на XX век.
Това е любим народен празник. С голям интерес се приемат регионалните и национални прегледи на кукерските игри.
Кукерските игри, които се изпълняват след Заговяване, са характерни за Източна и Южна Тракия, Средногорието, Североизточна България и Родопите.
В Югоизточна България най-важното лице от шествието е кукерът. Други персонажи, участващи в кукерските игри са: бабата, цар, поп, телохранител, момци и цигани. Представлението се провежда в центъра на селото. Бабата винаги носи дете. Ако бъде отвлечена от публиката, кукерите я спасяват. Данъчните агенти събират стари „данъци“, а бръснарят „бръсне“, когото хване.
Финалната роля е тази на царя. Той има за задача символично да заоре и засее. В това се изразява аграрната символика на игрите. Така се осигурява реколтата за следващата година.
Благословията е задължителна, защото тя има магическа сила. Царят нарича: „Да дава Господ много берекет! Да има мамули много, да има жито много, деца да има повече! Най-малкото жито да бъде като мене, от едно да стане хиляда!“.
По-опростени са кукерските игри в Добруджа. В тях основна фигура е бабата. Към нейната чета се присъединяват неопределен брой кукове. В ръцете си държат топузи, дървени саби и клюнкове. Бабата преде и развежда кукерите от къща на къща, а те играят кръшно хоро под звуците на кавал. Който стопанин успее да отвлече бабата, плодородието ще влезе в неговия дом.
Традиционните кукерски игри още от тракийско време имат не само аграрна, но и оплодителна символика. Чрез тях се доказва и зрелостта на мъжете. Те ритуално оплождат земята и показват възможностите си за продължаване на рода.
Задължителен елемент от маската са парченцата огледалца, в които се отразяват злите духове и така биват отблъсквани и прогонени. Добавят се пискюли, цветя, синци. За изработката на различни фигурки по нея, се използват мъниста, копчета, пайети, разноцветни прежди, панделки. Зеленият цвят в маската е символ на гората, синият - на небето, а белият - на водата.
Всеки кукер носи по два предни и от два до четири задни звънеца. Всеки звънец е с тегло от 400 до 2000 грама. От скачането и дрънкането на звънците се вдига голям шум.
За по-голяма театралност, освен маските и костюмите, се включват различни сцени с животни. Предпочитани образи са камилата, наричана още джамал, бразая - животно с голям дървен клюн, овен, кон, мечка с мечкар и др. Напоследък често се появяват и екзотични такива - като китайски дракон, например.
|
|